Качеството на пшеницата: какво се мери и какво значи

Показателите, които се мерят

• Влага – процентът вода в зърното. Определя дали партидата може да се съхранява и колко тегло ще се приспадне. Вижте как се смята кондицията.
• Хектолитрова маса (натура) – теглото на 100 л зърно в кг. Високата стойност означава добре изпълнено зърно и повече брашно от тон.
• Суров протеин – съдържанието на белтък, обикновено в процент от сухото вещество. Основен показател за хлебопекарната сила.
• Мокър глутен – белтъчната маса, която дава еластичността на тестото; измерва се в процент.
• Седиментационен индекс – колко набъбва брашното в разтвор; показва качеството на белтъка, не само количеството.
• Число на падане – активността на ензима алфа-амилаза, в секунди. Ниско число показва покълнало в класа зърно, например след дъждове по жътва; от такова брашно хлябът става лепкав.
• Примеси – счупени, повредени и чужди зърна, семена на плевели, неорганични частици.

Минималните изисквания в ЕС

Регламент (ЕС) № 1272/2009 определя минималното качество на зърното, което може да се изкупи по публична интервенция. За меката пшеница това са максимална влага 14,5 %, хектолитрова маса най-малко 73 кг, суров протеин най-малко 10,5 % от сухото вещество и число на падане най-малко 220 секунди. Интервенцията днес рядко се прилага, но тези стойности остават полезен ориентир за долната граница на търгуемото качество.

В договорите между стопани и изкупвачи изискванията се договарят свободно и често са по-високи за мелничарската пшеница. Прочетете ги внимателно: кой показател е базисен, кой е граничен и каква е отстъпката за всеки пункт отклонение.

Групите по качество на българските сортове

Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево описва своите сортове зимна обикновена пшеница по групи: А – силна пшеница с отлични хлебопекарни свойства, Б – средна по сила или средна с повишена сила, В – средна по сила. Показателите са от опитни условия; в стопанството зависят и от торенето, валежите и срока на прибиране.

Колко струва качеството

В отчетите на България пред Европейската комисия мелничарската и фуражната пшеница имат отделни цени. През седмицата 19–25 октомври 2026 г. мелничарската е средно 190 €/т, а фуражната – 178 €/т, разлика около 11 €/т. За 300 т това са над 3 000 €.

Премията за качество се мени през годината и между годините: при голяма реколта с добро качество тя се свива, а при дъждовна жътва, когато мелничарското зърно е малко, расте. Двете цени една до друга следите на страницата Цена на пшеницата.

Какво зависи от стопанина

• Сортът – определя потенциала за протеин и сила.
• Азотното торене – особено късната доза, която отива основно в протеина. Вижте азотното торене.
• Навременната жътва – престоялото на полето зърно след дъждове губи хектолитрова маса и число на падане.
• Почистването и съхранението – примесите и високата влага в склада влошават партидата и увеличават риска от плесени и микотоксини.

Чести въпроси

Какъв протеин трябва да има мелничарската пшеница?

Няма единен праг: договаря се с купувача. Минималното изискване за интервенция в ЕС е 10,5 % протеин от сухото вещество; мелниците обикновено искат повече за хлебно брашно.

Защо числото на падане е ниско след дъждовна жътва?

Влагата кара част от зърната да започнат да покълват още в класа. Ензимът алфа-амилаза се активира и разгражда нишестето; тестото от такова брашно е лепкаво, затова числото на падане е важен показател за мелниците.