Съхранение на зърно във фермата – влага, температура и вентилация

Каква влага е безопасна за дълго съхранение на зърно

Две различни числа често се бъркат. Правилата на ЕС за изкупуване в интервенция допускат най-много 14,5 % влага при обикновена пшеница, ечемик и твърда пшеница и 13,5 % при царевица. Това е граница за приемане на партида, не гаранция, че зърното ще издържи месеци в склада.

Препоръките за дълъг престой са по-строги. Те са от американски университетски служби и не са български нормативен акт, затова ги четете като ориентир, а не като задължение.

Източник: Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238, приложение I, част II; Университет на Небраска – Линкълн и Университет на Северна Дакота.

По наша сметка по данни на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238 и на Университета на Небраска разликата за ечемика е 2,5 процентни пункта: партида ечемик, приета на границата от 14,5 %, е с 2,5 пункта по-влажна от препоръчаното за дълъг престой.

Защо топлото и влажното зърно се разваля по-бързо

Зърното диша. При дишането губи сухо вещество и отделя топлина и въглероден диоксид, а това води до влошаване на купа. В пловдивско изследване е измерено дишането на мека пшеница при 15, 17, 19 и 21 % влага в температурен диапазон от 20 до 60 °C.

Най-силното дишане се е изместило от 50–60 °C към 40 °C с времето на съхранение. Най-бързо това е станало при зърното с 21 % влага. На 150-ия ден при 40 °C отделеният въглероден диоксид е бил 34–57 % от началния максимум за пробите с 15, 17 и 19 % влага. Пробата с 21 % влага е дишала с 53 % по-силно, отколкото в началото.

Изводът за склада е практичен. Сухото зърно с времето се успокоява, а мокрото не. Партида, която е гранична днес, не бива да се оставя „да си отлежи“.

Каква температура на купа да търсите

Колкото по-хладно, толкова по-добре, но целта зависи от региона. Университетът на Небраска препоръчва купът да е възможно най-близо до 40 °F в северните райони и до 50 °F в южните. По наша сметка по данни на Университета на Небраска това е около 4,4 и 10 °C.

Вредителите се влияят от същия праг. Насекомите са най-активни при около 70–90 °F, а под 70 °F размножаването им намалява. Под 60 °F активността им спада силно. Пресметнато по данни на Университета на Северна Дакота, това са приблизително 21–32 °C за пика и около 16 °C за силното спадане.

Една зараза може да израсне от няколко насекоми до сериозен проблем за по-малко от месец. Затова температурата се следи редовно, а не само при подозрение.

Как да следите купа на всеки две седмици

Проверявайте складираното зърно на всеки две седмици. Измервайте и записвайте температурата на няколко места. Тя се мери близо до горната повърхност, покрай стените и на дълбочина в купа.

Записите са по-полезни от единичното измерване. Покачване на температурата между два замера е сигнал, че нещо в купа се променя, още преди да се види плесен.

За влагата вземайте проби от същите места. Ако купът има ядро с по-мокро зърно от стените, средната стойност от един замер ще ви подведе. Това е наш извод от начина на измерване, а не данна от източниците.

Кога да пуснете вентилатора

Вентилирането не е непрекъснато. При хладно и сухо време в склада с вентилатор можете да охлаждате горния слой на всеки около три седмици. Пускате го само колкото да изстине горното зърно, обикновено няколко часа сутрин. По-дългото пускане затопля повече зърно в долната част.

Изборът на момент е половината от работата. Ако точката на оросяване на въздуха е над температурата на зърното или влажността е висока, върху зърното може да кондензира влага. Затова вентилаторите се пускат сутрин, когато е хладно и сухо, и се закриват, когато не работят, за да не ги затопля вятърът.

Дори правилното вентилиране може да добави малко влага. Затоплянето на зърно с вентилатор обикновено повишава влагата с по-малко от половин процентен пункт. При зърно на самата граница от 13,5 % това е достатъчно да се премине надолу по таблицата.

Сметка за 1000 т пшеница от 15 до 13,5 % влага

Допуснете, че имате 1000 т пшеница с 15 % влага и искате да я приведете към 13,5 %, препоръчаното за дълго съхранение. Сухото вещество е 1000 × 0,85 = 850 т. По наша сметка по данни на Университета на Небраска при 13,5 % влага делът на сухото вещество е 0,865, а тези 850 т стават 850 / 0,865 ≈ 982,7 т.

По наша сметка по данни на Университета на Небраска разликата е около 17,3 т вода, които трябва да се отнемат. Това е физическа загуба на маса, не загуба на качество. Как се отразява на цената и на приспадането при предаване, е друга тема, а правилата са в статията за кондицията на зърното.

Сметката е илюстративна. Реалният разход за сушене и точната влага се определят от вашата лаборатория или изкупвача.

Какво да проверите преди да затворите склада

Ако зърното е влажно и топло, плесените и микотоксините са следващият риск. За фуражно зърно прегледайте и граничните нива на микотоксини във фуражите. При съмнение за самозагряване решава агрономът или управителят на склада, не този текст.

• Влага на партидата на няколко места, преди да я насипете.
• Влага и температура на купа на няколко места на всеки две седмици.
• Състояние на вентилаторите и дали са закрити, когато не работят.
• Изискванията в договора, защото купувачът може да иска по-ниска влага от общия праг. Клаузите са в материала за договора за продажба на зърно.

Какво не може да се каже за българските складове

Тук няма български нормативен праг за безопасна влага при дълго съхранение във ферма. Делегираният регламент 2016/1238 определя граници за приемане в интервенция. Препоръките за 13,5 % и 12 % са на Университета на Небраска – Линкълн и Университета на Северна Дакота.

Пловдивското изследване е достъпно само като резюме на 2014 г., така че методът и пълните данни не са проверени тук. Пълният текст в „Аграрни науки“, том 16, брой 6, би показал при какви условия са измерени цифрите. Ще покаже точната безопасна граница за вашия склад само спецификацията на купувача и измерванията в собствения ви купа. Дата за нов официален документ по темата не е известна.