Земеделци и регионални планове по МФР – кой решава

Какво предвижда проектопостановлението за плана 2028–2034

Проектът урежда подготовката на Плана за национално и регионално партньорство на България за 2028–2034 г. Планът ще обедини реформи и инвестиции в сближаването, селското стопанство и селските райони, рибарството, социалната политика, миграцията и сигурността.

Работата се води на две нива. Работна група под ръководството на вицепремиер одобрява проекта на плана, а тематични подгрупи по глави се водят от водещо министерство, което определя Министерският съвет.

Това е българската рамка за европейското предложение от 16 юли 2025 г., по което всяка държава членка получава един общ план вместо отделни инструменти.

Къде са земеделците в състава на групите

Членовете на работната група са министерствата, одитните органи, органите за плащания, администрацията на Министерския съвет, председателите на регионалните съвети за развитие, Националното сдружение на общините, социално-икономическите партньори, неправителствените организации и академичната общност. Фермерските организации не са назовани поименно в този списък.

Главата за селското стопанство е различна. В подгрупата по нея влизат и организации от земеделието, хранително-вкусовата промишленост, горите и развитието на селските райони.

Според нашия прочит двата текста не си противоречат. Земеделците са предвидени в тематичната подгрупа, но не са предвидени като отделна страна в групата, която одобрява плана. Дали това е „изключване“, зависи от окончателния текст, който не открихме на портала за обществени консултации.

Защо регионалният план е важен за стопанина

Европейското предложение влага ОСП в общия фонд. Европейската комисия посочва за плановете за национално и регионално партньорство пакет от 865 млрд. евро, а за националните нужди, включително селското стопанство и селските райони, са предвидени 453 млрд. евро. За доходите и защитната мрежа при кризи се заделят най-малко 300 млрд. евро, от които 293,7 млрд. евро за доходите.

За България се очакват около 22 млрд. евро от общата сума от около 705 млрд. евро за държавите членки. Разделени поравно на седемте години 2028–2034, това са около 3,1 млрд. евро на година – по наша сметка по данни на Internet-bg News. В тази сума селското стопанство е само една от главите, затова всеки, който редактира разпределението между глави, влияе и на полето.

Евродепутатът Андрей Новаков, докладчик по регламента, подчертава, че подробностите още се преговарят в Парламента и Съвета. Той обещава по-голяма роля на регионите и посочва селските райони като приоритет. Депутатска намеренина обаче не е правило за състава на българските групи.

Какви са рисковете, ако фермерският глас липсва

Рисковете са три и всички са практични. Можем да ги изведем от структурата на проекта, а не от изявление на някого.

• Ако регионалните съвети и общините определят приоритетите, а стопанските организации не са на масата, инвестициите за пътища и общинска инфраструктура могат да изпреварят полските нужди – например достъпа до складове и пазари. Министерството на регионалното развитие говори именно за инфраструктура и качество на живот в общините.
• Планът ще работи с 25% гъвкава сума при първоначалното програмиране. Решенията как да се използва тя вероятно ще се вземат в състава, където земеделците не са отделна страна.
• Директните плащания остават предмет на отделни правила: горна граница от 100 000 евро годишно за голямо стопанство и задължително постепенно намаляване. Тези параметри ще важат за всички, а не само за тези, които участват в обсъждането, но подробностите по прилагането ще се пишат в националния план.

Ефектът от евентуално изключване зависи от това дали подгрупата е с реални правомощия. Проектът казва само, че тя е със състав като на групата плюс отговорните за политиката агенции.

Какво казва европейското правило за партньорството

Министерството на регионалното развитие цитира предложението така: държавите членки изготвят и изпълняват плановете заедно с местните и регионалните власти, икономическите, социалните и селските партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни. Селските партньори са изрично част от това описание.

Парламентът е против подхода „един национален план за всички разходи при споделено управление“ и призова да се запази. Позицията е от май 2025 г. и не е окончателна.

Затова най-силният аргумент на фермерските организации е правният, не политическият. Ако окончателният регламент запази партньорството със селски партньори, българският състав ще се сравнява с него.

Срокове, по които може да се реагира

Източник: Internet-bg News, Европейска комисия

Срокът за коментари по постановлението вече е изтекъл. Остава консултацията по самия проект на плана, който се публикува на Портала за обществени консултации и в Единния информационен портал за ЕС фондове.

Какво да проверите и подадете още сега

Проверете в Портала за обществени консултации на strategy.bg окончателния текст на постановлението и мотивите към него. Проверете дали фермерските организации са в състава на работната група, или само в подгрупата за селското стопанство.

Ако членувате в браншова организация, попитайте нея дали е подала становище преди 5 ноември 2026 г. и дали е поискала място в подгрупата. Така ще знаете кой говори от ваше име.

Подгответе предложения за главата за селското стопанство, като ги обвържете с числа. За рамката на доходите прочетете Стратегическия план 2023–2027, за да сравните сегашните и предложените параметри. Обзор на спора по региони има в материала за регионалните планове за ОСП 2028–2034.

Регистрацията ви като стопанин също е предпоставка да бъдете чут: проверете документите си по Наредба № 3. Правните въпроси за конкретния ви случай изясняйте с юрист или с браншовата си организация.